Тази година решаваме, че е време да разнообразим обичайната септемврийска Гърция. Мисълта за паста, вино и сладолед ни насочва към Италия. Избираме Сицилия, с план да съчетаем плаж и разходки из малките селца и градчета по източното крайбрежие на острова.
Сицилия, както аз я видях – гореща, цветна, шумна, ароматна, морска, планинска и много много вкусна.
Пейзажът
Очакваме жега и прегорелия цвят на островната природа в края на лятото, а вървим край шарени саксии по тесните стълби в Таормина, жълти барокови сгради в Ното, танцуващи танго на площада в Сиракуза, малки червени коли по каменните улици, розови цветя по оградите на къщите, китни ресторанти с шарени покривки. Навсякъде се лее вино, музика и настроение.
Плажовете
Кристално чиста вода, красиви камъни и рибки по дъното, нито една вълна – няма спасители и плуваш докъдето искаш. Обиколихме няколко плажа, моят любим си остава този на Изола Белла, заради залива, малкия остров и чудната гледка от горе. Щеше да е още по-чуден без тълпите туристи.
Планината
Действаш вулкан покрит с черна изсъхнала лава и липса на всякаква растителност. Пълен контраст с всичко, което сме видели досега на острова. Ранното ставане не ни се получи и тръгваме късно нагоре. Пътят до вулкана, лифта и изкачването пеша отнема доста време и по пътя надолу времето рязко се влошава. Малко преди лифта завалява силна градушка, и за няколко минути черната планина побелява. Налага се джиповете от станцията да ни приберат прогизнали и треперещи от студ. Долу ни чакат топло време и прясна паста.
Рибните пазари
Избираме малък ресторант между сергиите отрупани с прясна риба и морски дарове. Жега, силна миризма на риба, хартиена покривка на масата, смачкани салфетки, върху които сервитьорът небрежно нахвърля приборите, но всичко е прясно и изключително вкусно. Докато пием ледена бира и чакаме храната гледаме как един мъж за секунди почиства и нарязва огромна риба меч на тезгяха пред нас и я дава в ресторанта да се сготви.
Храната
Има ли смисъл да казвам колко вкусна и колко много храна се яде в Италия. Постоянно мислехме какво да хапнем, а там ресторантите са много и където и да седнеш няма да сбъркаш. Ядохме паста с риба меч, с лобстър, с мастило от сепия, с два вида миди (pasta alla vongole), с патладжан и рикота, с манатарки, с трюфел – сигурно изпускам нещо. Опитахме сардини, стриди, сициланска капоната и каноли. Закусквахме granita & brioche в популярния Bam Bar в Таормина. Пихме много местно вино.
За една седмица успяхме да видим Taormina, Savoca, Letojanni, Giardini Naxos, Forza D’Agro, Mount Etna, Gole Alcantara, Noto, Syracuse. Много искахме да посетим 7те острова (Aeolian Islands), но времето не стигна за всичко.
Щеше да е добре да знаем предварително, че:
– рент-а-кар офисът на летището е затворен след 10 вечерта – наложи се да наемем кола за един ден, за да се придвижим от Катаня до Таормина (около 50 км) и да се върнем на следващия ден за тази, която бяхме резервирали. загубихме и време, и нерви, и пари.
– в неделя повечето бензиностанции са на самообслужване и трябва или да платим с карта или с точни пари, защото вместо ресто получихме бележка, с която да си вземем рестото на следващия ден. есетествено ние летяхме същия ден.
– в Южна Италия (а може би навсякъде в Италия) е добре да имаме пълно покритие, тъй като улиците са много тесни, шофьорите небрежни и шансът за щета е огромен. да не говорим за кражба или истинско птп.
– е най-добре да изберем най-компактната кола, пак заради тесните улици и липсата на места за паркиране. особено в Таормина.
TALES OF COLOR 