Синьо, по-синьо, най-синьо

Звучи като пфу! поредния гръцки остров. Пълна скука. Но дали заради емоционалното ми състояние тогава, дали заради разнообразието и почивката, от която така съм имала нужда, но за мен (три години и няколко острова по-късно) тази си остава любимата ми ваканция на най-чудния остров. Дълги летни дни на слънце, пясък, сол, скали, вълни и безкрайно синьо, най-синьо море. Гледам снимките и искам да съм там.

На място, където времето тече по-бавно, по-горещо и по-мързеливо, можеше лесно да прекараме дните на най-близкия плаж, но щеше да е истинска загуба да пропуснем дори и едно от всички тези неща, които успяхме да направим за седмица.

Всеки ден бяхме на различен плаж – почивала съм на няколко гръцки острова, била съм на плаж в Италия, в Испания, във Флорида, но толкова синя вода никъде другаде не бях виждала. Предварително се бяхме подготвили с карта на плажовете, но дори гугъл на място би свършил чудесна работа, защото там който и плаж да изберете няма да сбъркате. Всеки ден се къпехме в различен нюанс синьо.

Плувахме в природното СПА на острова или Xigia Beach, който е уникален поради високото съдържание на сяра във водата, на което се дължи и специфичния цвят и мирис. Освен всичко друго, сярната баня се оказва лечебна за стави, кости, кожа и дори целулит. Плаж, “ароматно” спа и спорт в едно. Какво повече да искаш. Стори ни се леко стръмен пътят наобратно, но със сигурност си заслужаваше.

Гмуркахме се в открито море край Сините пещери (Blue Caves), които се намират в северозападната част на острова, и са всъщност скали, които водата е издълбала във формата на арки. Най-впечатляващото е, че не само водата е синя, но е оцветила и самите скали по дъното и те светят в невероятен тюркоазен цвят. Пещерите са достъпни само с корабче, което ние взехме от плажа Макрис Галиос.

Посетихме най-снимания гръцки плаж. Нямаше как да отидем до Закинтос и да не направим поне стотина снимки на най-популярният плаж на острова, а може би и в цяла Гърция – корабокрушенския плаж (Navagio). Плажът е обграден от отвесни скали и е достъпен само по вода. Там всяка минута кораби и лодки стоварват безброй туристи и след около час ги отвеждат обратно. Беше изключително горещо, нямахме чадър, нямаше и никаква сянка. Морето обаче беше хладно и имаше хипнотизиращ млечносин цвят.

По-късно през деня направихме и популярните “въздушни” снимки от скалите над плажа. Ами то иначе все едно не сме били на Закинтос.

Бяхме капитани за един ден. Оказа се, че не трябва да имаме някакви плавателни умения, за да си наемем моторна лодка. За около 5 минути ни обучиха как да тръгваме, спираме, закотвяме и ни пуснаха в открито море. Мокри, солени и с разрошени от вятъра коси се носехме с лодката покрай красиви пещери (Keri Caves), недостъпни по суша. Спирахме да поплуваме в тюркоазената вода, а някои от пещерите бяха достатъчно дълбоки, за да може да плуваме вътре в тях.

Плувахме с морските костенурки Карета Карета. Или поне видяхме една в залива Laganas. Костенурките са основната атракция на острова и освен във водата ги предлагат във формата на магнити, ключодържатели, плюшени играчки, избродирани на хавлии и каквото се сетиш. За съжаление в стремежа си на всяка цена да видят и снимат костенурка, туристите кръжат непрестанно с корабчета, лодки, яхти, водни колела като така обезпокояват животните и нарушават естествената им среда. Много е тъжно, че въпреки усилията на гръцките власти, все още много костенурки дошли да гнездят на острова стават жертва на хората.

Пихме фрапе на скалите на Porto Limnionas, най-красивият плаж на острова, който за мое учудване се оказа доста непопулярен сред туристите. Скрит зад планините, по релеф прилича на фиорд с дива природа, дебела сянка, прозрачно синя вода, скали, пещери – приказно място. Има малък брой шезлонги наредени по две тераси обособени в самите скали.

Разхождахме се вечер в Занте сред тълпи от почернели туристи, маси с бели покривки по тротоарите, гръцка музика, изпотени чаши с узо, аромат на пържени калмари.