И ей така пораснах с още една година. Въпреки това ужасно число и бръчките под очите, аз все пак и все още се чувствам някак не-остаряла. Много размишлявах как минаха всички тези години, какво съм постигнала, къде съм грешила, какво съм научила, дали съм се поучила, дали съм там, където трябва да бъда. Изкарах няколко безсъни нощи в мисли къде, какво, как е трябвало да направя, за да нямам сега тези мисли и всичко да ми е наред. И после на рождения ден се събудих щастлива от това, което съм и това което имам.
Няма торти, няма свещи, няма минало, само бъдеще и няколко нахвърляни пожелания:
- Да не се чувстваме виновни за изборите, които сме направили през годините. Всеки път сме имали 50% шанс да сгрешим. Пък и кой може да каже кое е било грешка.
- Да не се “фиксираме” в близки, работа, здравословен живот, емоции, себе си. Това ни лишава от толкова много други неща и накрая ни разочарова.
- Да не спираме да се предизвикваме, да учим, да се развиваме. Това е смисълът на живота.
- Да си тръгваме навреме, когато се налага. С уважение към другия.
- Да сме сигурни в това, което си пожелаваме, защото много често мечтите се сбъдват.
- Да усещаме момента, в който трябва да се откажем и да се примирим. Прословутото изкуство на letting go. Наистина е важно, а понякога толкова трудно.
- Да прощаваме, но да знаем кога да казваме край и да не даваме повече шансове. Има хора, които е добре да си тръгнат от живота ни.
- Да ценим времето на останалите. Светът не се върти само около нас.
- Да не мрънкаме постоянно без да се опитаме да променим нещо.
- Да не гледаме в паницата на другите. Завистта е безмислена емоция. Нещата никога не са такива каквито изглеждат отвън.
- Колкото по-малко, толкова повече. Количеството предмети, които притежаваме не e правопропорционално на щастието ни.
И най-важното е да обичаме и да се оставяме да бъдем обичани. Защото годините са само една цифра.
TALES OF COLOR 