Ком
Tag: featured
Бананов кекс с орехи
Няма да е изненада за никой, че напоследък готвя много. Много. Не съм вярвала, че някога ще кажа това, но ако успеем да излезем живи от всичко това, искам да напусна работа, за да имам повече време да готвя. Този бананов кекс е много вкусен - откакто сме под карантина го правя всяка седмица и [...]
Amalfi coast
На път през 2019-а
Изминалата година не пътувахме много, тъй като времето ни беше планирано и заето от ремонта на нашия дом. Все пак избрах пет места, които сме посетили и за да не става поста като пътеводител накратко съм обобщила какво ми е харесало и какво не във всяко едно от тях.
Вкусът на 2019-а
Където и да пътуваме, търсим места, в които да пробваме местната кухня - не винаги уцелваме, разбира се, но съм направила селекция на 5 места, които сме посетили през последната година и са успели да ме впечатлят с вкус, атмосфера или презентация. А понякога и с трите.
Неапол
Неапол беше парещо слънце, прелитащи скутери по тесни улици с тълпи от хора, свирещи клаксони, олющени сгради с провесено пране по прозорци и балкони (даже и по самите улици), графити по фасади и влакове, задръствания, но и божествена пица маргарита, крайбрежни разходки, замъци с пленителни гледки, красиви залези, валс в Умерто I.
Синьо, по-синьо, най-синьо
Звучи като пфу! поредния гръцки остров. Пълна скука. Но дали заради емоционалното ми състояние тогава, дали заради разнообразието и почивката, от която така съм имала нужда, но за мен (две години и няколко острова по-късно) тази си остава любимата ми ваканция на най-чудния остров.
Истанбул през май
Петък вечер е. Решаваме да хапнем в едно от няколкото ресторантчета, които си набелязваме по-рано през деня в близкия квартал. Топло и задушно. Всички маси навън са пълни с местни, които разговарят на висок глас. Чува се глъч, потракване на вилици, и музика. От някъде се носи пушек и миризма на изгоряло.
о. Корфу
Въпреки че навън е още снежно и мразовито, започвам да мисля за лятната ваканция. Всяка година опитваме да изберем ново място за почивка и миналата година се спряхме на о. Корфу.
Моите “не” за 2019
Вече сме във втората половина на януари, а аз още умувам как бих обобщила 2018. Възприемам краят на годината като една разделителна линия, в която най-ценното е, че мога да спра и да направя равносметка какво съм свършила, какво не съм и какво мога да подобря занапред.
TALES OF COLOR 