Моите “не” за 2019

Вече сме във втората половина на януари, а аз още умувам как бих обобщила 2018. Възприемам краят на годината като една разделителна линия, в която най-ценното е, че мога да спра и да направя равносметка какво съм свършила, какво не съм и какво мога да подобря занапред. Мисля, че за момента поне знам какво не искам да правя през 2019:

1. Да не отлагам, защото за някои неща утре не е вариант. През последните десет години постоянно отлагам нещо – от това да имам деца до нещо толкова прозаично като да си платя сметките. “Нямам време”, “сега имам други по-важни неща”, “и утре е ден”, “не съм в настроение” са част от оправданията, които постепенно натрупаха в мен една непрестанна и несъзнателна тревожност. Все едно съм затисната под огромен неизказан товар, който започна да не ми позволява дори да дишам. И въпреки че вече разчиствам всичко отложено, знам че имам много работа да свърша преди да се почувствам лека и свободна, и физически, и психически.
2. Да не се сравнявам с другите, защото моят живот си е красив такъв какъвто е. Темата за перфекционизма, желанието да изискваме все повече от себе си, и разочарованието, че животът ни не е идеален като снимка в инстаграм, стана много изтъркана напоследък. Но проблемът е реален. Моят живот понякога включва разхвърляна къща, рошава коса, работа, която ме изтощава и изглеждам уморена и нервна. Гримът, прическата, “аутфитът на деня”, спалнята ми и храната, която приготвям в много от случаите не стават за снимка. Много бих искала да знам другите как го правят и защо аз все не успявам. Но най-много ми се иска да опитам да спра да търся перфектната снимка във всичко, което правя и да се наслаждавам дори на хобитата ми, в които съм посредствена, но просто ми доставят истинско удоволствие.
3. Да не осъждам храната, която ям, само защото не включва киноа. Напоследък целият свят е вторачен в темата за здравословното хранене – елда, шарлан, гхи, мляко от овесени ядки, брезова захар, оризово брашно вече заменят продуктите, които сме използвали досега. А аз се чувствам виновна всеки път, когато ям мекици или правя палачинки с бяло брашно. По пътя на вманиачаването ми и желанието да заменя всички продукти със здравословни, реших, че е време да спра и да помисля за баланса в храненето и психиката си. Храната е здраве и трябва наистина да и обръщаме особено внимание, но в разумни и умерени граници. Не искам парченце шоколад, да ме кара да се чувствам виновна, а стремежа да ям здравословно да управлява живота ми.
4. Да не използвам пластмаса и да намаля боклука, защото планетата е моя отговорност. Доскоро възможността да купуваш колкото може повече вещи се считаше за символ на статут. Напоследък съм доволна, че се заговори за минимализъм и намаляване на боклука. Надявам се все повече хора да осъзнаят, че не е нужно да се затрупваме с предмети, за да сме щастливи. Винаги съм следвала три основни правила, за да избегна спонтанни покупки, които ще стоят с години и накрая ще изхвърля: 1. цветова палитра, от която не се отклонявам, 2. не купувам дрехи, само защото са намалени и 3. качеството преди количеството. От скоро започнах да пазарувам само по списък, за да намаля приноса си към тоновете изхвърлена храна по света. Все още боклукът ми не е сведен до нула, но се опитвам всеки ден.

2018 беше далеч от перфектна за мен – напразни надежди, разочарования и сякаш въпреки всички усилия нищо не се случваше така както очаквах и исках. Все повече вярвам, че емоциите наистина ни разболяват физически, затова си пожелавам една емоционално здрава година с повече действия и по-малко мислене.