Въпреки че навън е още снежно и мразовито, започвам да мисля за лятната ваканция. Всяка година опитваме да изберем ново място за почивка и миналата година се спряхме на о. Корфу. След приказния о. Закинтос през 2016 г. с голям трепет очаквах отново да се къпя във водите на Йонийско море. Бяхме запазили къща в малкото градче Рода Рода в северната част на острова. Градчето се оказа селце, с местно пристанище за лодки вместо плаж, а най-близкия плаж до къщата беше около метър широк, каменист, неподдържан и без плажуващи. Вечер нямаше почти никакъв избор за хранене. Другите туристи бяха основно англичани (както и по-голямата част от туристите на острова), в чиято чест имаше само един два английски пъб-а и няколко малки хотелски ресторантчета. Всички хубави плажове се оказаха в другата част на острова и всеки ден пътувахме около час в едната посока по планински пътища, с много завои. Ако сега отивахме бих избрала да нощуваме в столицата Керкира – много оживен град, който открихме за съжаление чак последната вечер.
А сега за целта на почивката – плажовете. Или моите три любими места на острова.
Палеокастрица
Най-популярните заливи на острова са в Палеокастрица. Цветовете са наистина неземни. Ходихме два пъти – единият път взехме водно колело и обикаляхме скалите от едната страна, а другия взехме моторна лодка за целия ден и посетихме около 10 малки плажа, до които няма достъп по суша.
За мързелуване на плажа не бих препоръчала Агиос Спиридон (основния плаж в Палеокастрица), тъй като е много близо до пътя и обикновено е доста претъпкан.
Касиопи
Открихме този плаж съвсем случайно. Намира се на североизточната страна на острова и е изключително спокоен и красив залив. Има и пясък, и чадъри, и скали за разходки. Близкото градче е на пешеходно разстояние, и не се наложи да си носим храна (което щеше да оценим още повече след плажа на следващия ден).
Порто Тимони
Порто Тимони (или двойният плаж) се намира до село Афионас, на върха на малък полуостров. Оказа се освен красив и много трудно достъпен. Слизахме пеш близо час под ярко обедно слънце, натоварени с всички плажни принадлежности като чанти, чадъри, хавлии, пояси, плажни масла, книги, включително вода и храна. Плажът долу беше много малък за огромния брой плажуващи. Едва намерихме някакво кътче, където да сложим кърпи и да седнем. Нямаше никаква сянка, а заради камъните много трудно закрепихме чадърите. След всички мъки, изморени, прашни, изгорели и пред топлинен удар, тъкмо се настанихме и осъзнахме, че мястото гъмжи от оси, които надушиха храната и се залепиха за нас. Честно казано, единственото, което ни задържа на този плаж беше мисълта, че няма шанс да преживеем пътя нагоре в тази жега. В края на деня обаче гледката отгоре беше чудна. И по пътя наобратно успяхме да заснемем най-красивия залез.
За седмицата там видяхме и други красиви места и плажове като Сидари (Каналът на любовта), Агиос Гордиос, Агиос Георгиос, Глифада. Сигурно вече съм позабравила някои. Сега с нетърпение чакам лятото и следващата дестинация.
TALES OF COLOR 